Твоят списък с любими е празен.

От дъното към промяната – Историята на Иванка

Днес искам да ви запозная с дълбоката и вдъхновяваща история на една жена, която взе решение да направи ИСТИНСКА ПРОМЯНА в живота си. Пример на човек, който се мобилизира и “от дъното” изплува на повърхността. Там където има светлинка

и живота е прекрасен…

Представям ви Иванка Алексиева.

И двете с нея знаем, че историята ѝ ще послужи за мотивация на всички вас, които ще я прочетете.

От сега каня Ванчето да ми гостува НА ЖИВО в страницата ми, когато настъпи първия ѝ Зонов рожден ден на 01.11.24 г

Не е лесно да преобърнеш живота си, Изисква се много сила и вътрешна мотивация и се радвам, че съм била катализатор и пръв помощник това да се случи.

Ето какво споделя Ваня:

Всичко започна преди вече девет месеца. Когато кантара удари 120 кг. До тогава се хранех само веднъж на ден към 16.30 часа следобед и то в малки количества. И тогава разбрах, че съм стигнала до дъното, по точно дъното на дъното!!! Започнах да следя теб Валентина и прекрасна ти група. Отне ми два месеца докато се реша да се храня в Зоната. Струваше ми се толкова трудно. Но ето вече девет месеца съм в ЗОНАТА и се чувствам много добре. С онкологично заболяване съм, след четири операции и много други неприятни неща… Преминала съм химиотерапия и лъчетерапия.

А сега за началото – Ооооо…първите два месеца беше такова лутане, грешка след грешка. Но не се отказах и на лице са моите резултати. Естествено нямам много снимки от преди това. Не обичах да се снимам. Криех се от фотоапарати и телефони. А където ме имаше на снимка я изстривах. Остана ми само една и сега ми е на телефона на екрана, за да ми напомня как бях и никога повече да не се върна в това положение!

Решила съм когато навърша една година в Зоната ще се претегля. Това ще бъде на 1-ви ноември тази година. Моето мнение е, че постоянното мерене не е добре. То влияе психически и много хора престават да се мотивират и се отказват да се хранят здравословно. НЕ СТАВА всичко с магическа пръчка. Иска се постоянство и много търпение.

Храня се почти изцяло в Зелена зона. Не ползвам блатчета, трици и евентуално други брашна в малки количества хапвам само в сладкиши. Но не и всеки ден.

Не ми остава време да тренирам, но намирам начин да направя повече крачки и движения през деня.Благодаря ти Валентина, че те има и превръщаш много мечти в реалност. Благодаря и на себе си, за това, че в трудните моменти през първите месеци не се отказах. Благодаря и на групата Заедно можем повече в Зоната, която също мотивира и помага.

Бъди здрава и благословена! Обичам те много за това, което си!”